Преди да започна тези последна публикация за гостуването мив Бачково, проследявайки посещенията и липсата на коментари разбирам ,че вероятноне съм попаднал на мястото. Малко хора  се интересуват от това или просто с писанетонещо куца, но това са възможностите ми за сега .  Красивото приказванеможе би дава шанс, както и интересната тема . Но проследявайки обстановката,общото състояние на нещата ,аз все повече се уверявам в правилния и навремененизбор да пристъпя към осъществяването на такъв проект.   Ако се провалят и последните ми надежди занамиране на съмишленици или хора ,които правят сега подобни неща тук ,поне щеми остане тръпката от споделянето. Защото това е както да говориш на кучето сиили да си бъбриш с този от огледалотоJ. Може да е изпращаларабота, но ми е приятно да видя как съм успял да предам тук онова ,което мевълнува...
 Посещението ни вБачково бе вече към края си. Чичо Митко сподели с мен ,че е грешка да сепоставя като условие цели 5 декара за обработка по мярка 214. Просто всичко епо-различно когато се започва. Изключително труден е този начален етап. Многоголеми са разходите за подготвянето на мястото ,както и труда .От друга страна има дълъг период на подобрение  на земята и нейното съживяване. И точно втози период, когато стопанина има най-много нужда от помощ и съдействие ,последните са обвързани с ред условия , които не винаги е възможно да сеизпълнят и то напълно.       Мерките санаправени така ,че сякаш са предназначени за банда отявлени крадци и мошенициили хора, които се чудят къде и в какъв бизнес да си завъртят парите .А не заоцеляване ,не за оживяване. Това е нечистоплътно и мерзко отношение към едноцяло поколение, надяващо се на своите немалко, но последни сили .Това за мене еопит да се заличи надеждата и вярата. Това е пренебрежението на властта към„МАТЕРИАЛА”...”Копайте там картофи...”
 Чичо Митко спомена,че не получава помощ по нито една мярка и това е свързано с малкото декари,които обработва. Но това не го е спряло. Напротив ,дало му е още по-голямаувереност и самочувствие в работата.  Както ще чуете и отинтервюто което ви давам тук с чичоМитко ,всичко това не изисква професионални или академични знания ,а любови желание да се научим или по -точно да си припомним онова ,което смезабравили.Има и нещо друго ,което Косьоспоменава в своята лекция за устойчивото развитие в земеделието, а именно ,чезаедно с културните и други ценности ,заедно със старите хора си отиват и дългоприлагани практики, знания и безценен опит, който изчезва отхвърлен и ненужен.Това не може да се нарече кръговрат на живота. Това се нарича отродяване нахората от всичко онова ,което по наследство им принадлежи.    Ние не пазим нищо,което в момента не ни трябва и не получаваме печалба от него. Нашата култура иценности се въртят около бакалията, училището, дискотеката и моловете. И тъйкато не знаем какво имаме и още повече ,как можем да го ползваме или„осребрим”- ние нямаме нищо. Или то есамо с лъскави етикети и чужди надписи.  Айде стига политикаи философия. И сега преди да приключа с тази публикация гледам записките си иидвам до една мисъл. Защо дойдох в Бачково? Отговора е прост. Защото не вярвах.Признавам си го.  Земята...Какво знам азза земята. Това  е една магическа и силна, търпелива майка на всички нас.
  Следващатапубликация ще разкажа за проекта в действия . Това са моите първи посещения намястото, наблюденията ми там и вариантите за започването на проекта.  

Източник: http://ekozemedelie.blogspot.com/feeds/posts/default